Думата „Хан“ (한) е едно от най-комплексните и непреводими понятия в корейската култура. Тя описва специфично, дълбоко вкоренено колективно чувство на спотаена тъга, меланхолия, несправедливост и копнеж, преплетени с надежда и устояване. С този надпис авторът казва, че корейският език не е просто средство за комуникация, а жив архив на националната памет и емоция.